Корсаж на Мари Кройцер
" Корсаж " на Мари Кройцер (Ground Beneath My Feet) е изненадващото събитие в европейското кино през 2022 година - има седем оценки. Вики Крипс е приета за най-хубава актриса в секцията Un Certain Regard на Кан и на Европейските кино награди, като филмът има още три номинации, както и номинации " Готъм " и " Независим дух " за чуждоезичен филм в Щатите. Освен това се заиграва с европейската история и именитата персона на Императрица Сиси (още се помни превъплъщението на Роми Шнайдер в тази роля), като дава нов взор, който е съвременен и иконоборчески, само че и персонален, бездънен, автентичен, блестящо феминистичен и наяве апологетичен.
През 1878 година австрийската императрица Елизабет (Вики Крипс), известна като " Сиси ", навършва 40. Това сякаш е мотив за почтена равносметка, лека горест и блян по отишлите си фантазии и илюзии. И тук за първи път се сблъскваме с нескритата метафора на заглавието - тя е пристегната освен с корсет, само че е стисната в менгемето на упованията, отговорностите си и рестриктивните мерки на пола си, тъй като има националната обич, удивление и поклонение, само че властта е за брачна половинка ѝ, император Франц Йозеф (Флориан Тайнтмайстер), с който в действителност ги свързва същинска обич. Елизабет взема решение, че задоволително се е подчинявала на условията и етикета и дружно със своята прислужница Фани (Алма Хасун) отпътува за Англия
View this post on Instagram A post shared by Corsage (@corsage.derfilm)
Там тя е привлечена и изкушена от сантименталния благородник с огнени очи Бей (Колин Морган). По-късно навестява и фамозния си братовчед, " лудия " Лудвиг Баварски (Мануел Рубе), който от досада взема решение да съблазни. И в двата случая обаче по този начин и не се стига до спекулация, а в това време връзките ѝ с объркания, нервозен и сензитивен неин наследник и предстоящ крал Рудолф (Арон Фриш), се скапват поради злословия и злословия.
Елизабет приказва с дребната си щерка на маджарски, знае още безчет езици, краси приеми и трапези, схваща от политика и история, инстинктивно усеща най-правилната тактика за всеки ход в огромната европейска игра. Но да повторим...
Никой няма потребност от нея, значимите събития се възнамеряват и реализират от мъжете.
Затова тя може да покаже междинен пръст като на плаката на кино лентата, и да живее пълноценно в рамките на опциите си, само че пробвайки се непрекъснато да ги разшири и наруши.
View this post on Instagram A post shared by Corsage (@corsage.derfilm)
Разбира се, по нейно време няма още нито кинематограф, нито хероин, макар волностите на режисьорката. Краят също е метафора - Елизабет е убита чак в края на века от терорист, само че до тогава самоуверено ще скача в океана на провокациите и провокациите и ловко, смело и вироглаво ще плува в него.
Градът на Сиси, Климт и Фройд
През 1878 година австрийската императрица Елизабет (Вики Крипс), известна като " Сиси ", навършва 40. Това сякаш е мотив за почтена равносметка, лека горест и блян по отишлите си фантазии и илюзии. И тук за първи път се сблъскваме с нескритата метафора на заглавието - тя е пристегната освен с корсет, само че е стисната в менгемето на упованията, отговорностите си и рестриктивните мерки на пола си, тъй като има националната обич, удивление и поклонение, само че властта е за брачна половинка ѝ, император Франц Йозеф (Флориан Тайнтмайстер), с който в действителност ги свързва същинска обич. Елизабет взема решение, че задоволително се е подчинявала на условията и етикета и дружно със своята прислужница Фани (Алма Хасун) отпътува за Англия
View this post on Instagram A post shared by Corsage (@corsage.derfilm)
Там тя е привлечена и изкушена от сантименталния благородник с огнени очи Бей (Колин Морган). По-късно навестява и фамозния си братовчед, " лудия " Лудвиг Баварски (Мануел Рубе), който от досада взема решение да съблазни. И в двата случая обаче по този начин и не се стига до спекулация, а в това време връзките ѝ с объркания, нервозен и сензитивен неин наследник и предстоящ крал Рудолф (Арон Фриш), се скапват поради злословия и злословия.
Елизабет приказва с дребната си щерка на маджарски, знае още безчет езици, краси приеми и трапези, схваща от политика и история, инстинктивно усеща най-правилната тактика за всеки ход в огромната европейска игра. Но да повторим...
Никой няма потребност от нея, значимите събития се възнамеряват и реализират от мъжете.
Затова тя може да покаже междинен пръст като на плаката на кино лентата, и да живее пълноценно в рамките на опциите си, само че пробвайки се непрекъснато да ги разшири и наруши.
View this post on Instagram A post shared by Corsage (@corsage.derfilm)
Разбира се, по нейно време няма още нито кинематограф, нито хероин, макар волностите на режисьорката. Краят също е метафора - Елизабет е убита чак в края на века от терорист, само че до тогава самоуверено ще скача в океана на провокациите и провокациите и ловко, смело и вироглаво ще плува в него.
Градът на Сиси, Климт и Фройд
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ